Историята на ФК "Левски"

Име на отбор : ФК Левски (София)
Прозвище : "Сините" , "Синята Лавина" , "Отбора на Народа" , "Левскарите"
Основан : 24 май, 1914 год.
Стадион : "Георги Аспарухов"
Капацитет : 29 200
Президент : Тодор Батков
Старши-треньор : Ясен Петров
Първенство "А" ПФГ



Години на романтика и идеализъм

(1914-1930)

Цитат :

"На учредителното ни събрание на Могилката предложих Васил Левски зя наш патрон, защото не исках в името на клуба ни да има чуждо влияние и защото се възхищавах от Апостола на свободата и виждах в него образец на смелост, ловкост и героизъм, на безпределна любов към народа и на готовност за саможертва в името на народа."

През следващите месеци се съставя и уставът. Член I от него гласи: “Основава се на 24 май 1914 г. Софийски спортен футболен клуб Левски.”
Учредителното събрание избира ръководството на клуба в състав: Владимир Григориев (Владиса) председател, Георги Манолов (Манолето) подпредседател, Крум Динков секретар, Борис Василев (Боркиша) касиер, Стефан Тошков и Атанас Янков членове, и Костадин Манолов домакин. За контролна комисия са определени Зафир Абрашев, Крум Траянов и Любомир Чавдаров. Всички момчета, избрани в ръководството на клуба, са и състезатели от футболния тим.
Първоначално заниманията са се водели върху терен, наречен “Могилката” (където става и основаването), с размери 80х40 м. Днес там се намира градинката пред 22ро средно училище. През 1919 и 1920 г. тренировките на тима се пренасят на плаца на VI софийски полк, където днес е монументът “1300 години България”.
Едва през 1924 г. Столичната община отпуска терен за построяване на игрище на СК Левски върху празно незастроено място, намиращо се вдясно от река Перловска, преди Орлов мост. Теренът тогава е представлявал сметище. Стадионът е проектиран от арх. Зафир Абрашав, бивш играч и основател на клуба. Той е и главен изпълнител на строителството. Целият му труд естествено е безплатен.
Първоначално цветовете на клуба са в червено и жълто. Със закупените през 1914 г. от Румъния фланелки с вертикални жълти и червени райета и черни гащета тимът играе до 1920 г.
През 1921 г. отборът сменя цветовете и започва да играе със сини фланелки и бели или черни гащета. Оттогава се налага прозвището му синия тим.
Със сигурност се знае, че първият мач на Левски е срещу ФК13 и е игран през лятото на 1914 г. на игрище “Славия”. ФК13 побеждава с 2:0. Пак според този дневник първият мач между Левски и Славия е игран на 01.04.1915 г. Славия побеждава с 1:0.
Шампионатната епопея на сините започва на 18.09.1921 г. с мача срещу Атлетик (София) 3:1. Той е в рамките на първото столично първенство за сезона 1921/22 г., организирано от новосъздадената Софийска спортна лига (ССЛ), чийто съучредител е и Левски. Държавно първенство все още не се играе.
През 20те години на 20и век популярността на Левски расте главоломно. През 1923, 1924, 1925 и 1929 г. отборът печели столичното първенство, но така и не успява да се пребори за републиканската титла. През това десетилетие блестят талантите на Цветан Генев–Генерала, който е основен голмайстор на отбора, на вратаря Петър ДимитровВертер, Алексъндър Христов–Шкубата, братята Димитър и Никола Мутафчиеви.
Футболистите на Левски са гръбнакът на националния отбор още при основаването му през 1924 г. Австрийският треньор Леополд Нич включва 9 играчи на сините в първия международен мач, загубен от Австрия с 0:6. На олимпийските игри в Париж през 1924 г. Левски е представен от 9 играчи при загубата с 0:1 от Ирландия.


Първият отбор на Левски - 1915г.

Епохата на Капуй, Панчето, Танка, Жабчо...

(1931-1940)

През 1933 г. сините най-сетне извоюват първата си републиканска титла. Отборът печели безапелационно столичното първенство с пет точки преднина от втория Славия. По пътя към финала са преодолени Борислав (Кюстендил) и Ботев (Ямбол), а в решаващия мач е победен Шипченски сокол (Варна) с 3:1. Цели 27 гола отбелязва най-голямата звезда Асен Пешев–Капуй. Сините отново са първенци на страната през сезона 1936/37 г. В столичния шампионат тимът разделя първото място с ФК-13, но благодарение на по-добрата си голова разлика продължава в републиканската фаза. Там сините елиминират Левски (Дупница), Ботев (Пловдив), а на финала се справят с Левски (Русе) след 1:1 и 3:0. Отборът се класира втори в София през 1931 и 1932 и втори в България през 1940 г.
Големите фигури на тима тогава са Асен Пешев–Капуй, смятан за най-силния нападател на Левски и националния отбор на България до 1940 г. Ярка следа оставят също Асен Панчев–Панчето, Борислав Габровски, Михаил Лозанов–Танка, Константин Ефремов–Жабчо. Всички те имат основен принос за спечелването на Балканската купа от нашия национален отбор през 1932 г.



Първа Титла за Левски 1933 г.

Без конкуренция

(1941-1950)



Най-успешното и драматично десетилетие за отбора. Левски доминира на родната футболна сцена въпреки политическите промени след Втората световна война и деветосептемврийския преврат.
Тимът печели едновременно титлата и купата на страната през 1942, 1946, 1947, 1949 и 1950 г.
През 1942 г. отборът триумфира след първо място в софийската група и последователно преодоляване на Ботев (Пловдив), Атлетик (Дупница), Тича (Варна). На финала е надигран Македония (Скопие) след победи с 1:0 и 2:0.
В този период днешната Република Македония е била част от българските територии.
През 1946 г. тимът изпреварва Славия в софийския шампионат благодарение на по-добрата си голова разлика. След това са елиминирани Илинден (Петрич), ЛБ 45 (Бургас), Спартак (Варна) и на финала Локомотив (София) след 1:0 и 1:0.
Левски е шампион след 6 победи в крайната фаза и голова разлика 17:0.
Междувременно през есен­та на 1944 г. комунистическият режим обединява Лев­с­ки с По­щен­с­ки спор­тен клуб (ПСК). Но­ви­ят клуб е регистриран като ПСК Лев­с­ки
През сезона 1946/47 г. Левски завършва втори в София след Локомотив, но според тогавашния регламент за крайната фаза се класират първите три отбора. Сините преодоляват Илинден (Петрич), Спартак (Варна), Левски (Пловдив) и на финала Локомотив (Сф) с 1:1 и 1:0
От сезона 1948/49 г. шампионатът на България е организиран в обща елитна държавна група, наречена “А” РФГ.
Без загубен мач Левски печели титлата. В края на 1949 г. обаче новата власт отново променя името на отбора и той се нарича Динамо.
Следващият шампионат започва през септември 1949 г., но продължава само 2 кръга. За формиране на нова “А” група се играят квалификационни турнири в София и провинцията. По съветски образец новият сезон започва през пролетта на 1950 г. по системата пролет/ есен.
По решение на местната федерация от новата “А” група е изваден насилствено ДНА (Пловдив) и е вкаран ЦДНВ.
Левски печели първенството.
През 40-те години блестят звездите на Димитър Дойчинов, Арсен Димитров–Ацко, Божин Ласков–Попето, Борислав Цветков–Жук, Любомир Алдев, Любомир Хранов–Мистри, Атанас Динев – Насо.



1942-1943


Затишие пред буря

(1951-1960)

За разлика от предишното десетилетие 50-те години не предлагат особено богати емоции на левскарите. Това е времето, в което партията-държава упорито и безусловно се стреми да налага ЦДНВ (после ЦСКА) като водеща спортна и футболна сила в страната. По силата на височайшето си положение военният клуб привлича най-талантливите играчи в България, като им предлага социални и битови удобства, непосилни за останалите тимове. Въпреки конюнктурата Левски продължава да държи първенството по популярност.
Единствената титла през това десетилетие сините извоюват през 1953 г., когато изпреварват ЦСКА с една точка в крайното класиране. Лидери на отбора тогава още са Васил Спасов–Валяка, Димитър Дойчинов, Иван Димчев-Бачин, Тодор Такев-Тоце, Арсен Димитров-Ацко, Амедео Клева.
Постепенно към края на 50-те години в Левски започват да блестят талантите на Стефан Абаджиев–Теко, Христо Илиев Патрата, Иван Дервентски, Димитър Йорданов–Кукуша, Александър Костов, Георги Соколов–Соколето.

Фиеста в синьо

(1961-1970)

Изгрява звездата на Георги Аспарухов–Гунди. Той бързо ще се превърне във всеобщ любимец, съчетал прекрасното си футболно майсторство с благородство, скромност и коректност. Гунди блести не само със синята фланелка, но и с тази на националния отбор. Той отбелязва първия гол за България на световно първенство – през 1962 г. в Чили срещу Унгария. Четири години по-късно вкарва единственото попадение за отбора на световните финали в Англия, и то отново срещу Унгария.
В този период сините играят изключително атрактивен футбол и дори на тренировките им се стичат хиляди привърженици, за да се наслаждават на любимците си. Във всяко кътче на страната е събитие, когато гостуват Гунди, Стефан Абаджиев–Теко, Христо Илиев-Патрата, Стоян Йорданов–Кукуша, Александър Костов, Георги Соколов–Соколето, Цветан Веселинов–Меци и останалите им съотборници.
През 1965 г. сините триумфират с титлата след 12-годишно прекъсване. Треньор на състава е чешкият специалист Рудолф Витлачил. През 1968 и 1970 г. трофеят отново е син, а през 1969 и 1970 г. към клубната витрина се присъединява и националната купа. Десетилетието ще се запомни и с паметните мачове срещу европейските грандове Милан и Бенфика.
През ноември 1968 г. Левски побеждава ЦСКА със 7:2 в най-епохалния мач в историята на българския клубен футбол.


Отборът на Левски с Гунди от 1968г.

Силни в България, силни и в Европа

(1971-1980)

Десетилетието започва ужасяващо.
На 30 юни 1971 г. Георги Аспарухов–Гунди и съотборникът му Никола Котков загиват трагично при автомобилна катастрофа в прохода Витиня. България скърби за двамата големи спортисти.
Тежката рана оказва силно въздействие върху отбора и неговите привърженици. Взаимната им обич става още по-силна.
През средата и втората половина на 70-те години Левски играе най-качествения футбол в страната и съставлява гръбнака на националния отбор за световното първенство в Германия през 1974 г.
Основни фигури в състава са Павел Панов, Кирил Ивков, Стефан Аладжов, Добромир Жечев, Кирил Миланов–Байко, Стефан Павлов-Фифи, Георги Цветков, Тодор Барзов, Войн Войнов, Емил Спасов, Йордан Йорданов.
Левски е шампион през 1974, 1977 и 1979 г. и носител на националната купа през 1971, 1976, 1977, 1979 г.
Незабравими остават двубоите с Аякс, Барселона, Атлетико (Мадрид), Дуисбург.
В един от сблъсъците сините дори успяват да елиминират колоса от Амстердам.
В детско-юношеската школа расте нова смяна, за която в следващите години ще се говори с почит и възхищение.



За последен път Гунди блести в Синия клуб през 1971 г.

Поколението, което забавляваше себе си и публиката

(1981-1990)

Много събития изпъстриха това десетилетие. Появи се поколение, за което мнозина твърдят, че е сред талантливите в историята на клуба. Цяла плеяда от таланти забавляваше запалянковците, които и до днес говорят за Божидар Искренов, Наско Сираков, Боби Михайлов, Пламен Николов, Ники Илиев, Емо Спасов, Руси Гочев, Мишо Вълчев и компания.
Тази звездна селекция, водена от опитния треньор Васил Методиев–Шпайдела, елиминира германския Щутгарт в два сезона поред и бе на косъм от четвъртфинал в турнира за Купата на шампионите. Сините демонстрираха изключително привлекателен футбол и триумфираха с титлата през 1984, 1985 и 1988 г. и с купата на страната през 1982, 1984, 1986 г.
Наско Сираков пък отбеляза гола за България срещу Италия в мача на откриването на световното първенство в Мексико през 1986 г.
И точно когато тимът бе в стихията си, комунистическата върхушка направи поредната си гавра с най-популярната футболна институция в страната. След скандален финал за Купата на България с ЦСКА,ЦК на БКП разформирова състава и го прекръсти на Витоша. Естествено това име никога не се чу по трибуните, но обидата бе повече от болезнена.



Отборът на Левски 1987г.

Питайте Рейнджърс, питайте и ЦСКА

(1991-2000)

Два мача от това десетилетие ще останат завинаги в синята летопис. През есента на 1993 г. Левски елиминира славния Рейнджърс (Глазгоу) от турнира за КЕШ благодарение на топовния шут на Николай Тодоров–Кайзера в самия край на мача. Следващата есен сините разгромяват ЦСКА със 7:1 на националния стадион, като четири от попаденията са на Наско Сираков.
Двамата споменати играчи бяха лидерите и вдъхновителите на големия тим от 90-те години. Огромна помощ им оказваха Илиан Илиев, Даниел Боримиров, Златко Янков, вратарят Пламен Николов, Цанко Цветанов, Петър Хубчев.
През тези години клубът е управляван от Томас Лафчис, оказал се един от най-успешните президенти в историята.
Отборът става шампион през 1993, 1994 и 1995 г. и печели Купата на България през 1991, 1992, 1994 и 1998 г. (За 50 годишнината на червените,Левски ги бие на Финала за Купата на България с 5:0)
Играчи на Левски съставляваха гръбнака на националния отбор, постигнал най-големия успех в историята с четвъртото си място на световните финали в САЩ през 1994 г. Голове тогава отбелязаха Даниел Боримиров срещу Гърция и Наско Сираков срещу Аржентина.


Левски през 1994г.


Левски през 2000 г.

Титли, купи и четвъртфинал в Европа


С навлизането на мобилния телефонен оператор "М Тел" в структурите на най-популярния български футболен клуб, изявите на сините играчи стават още по-ярки. Финансова стабилност, редът и дисциплината дават сериозна преднина на левскарите в сравнение с останалите български отбори. Не закъсняват и трите поредни титли, гарнирани с два дубъла на домашната сцена. Идването на сръбския специалист Люпко Петрович дава нова визия на тима, който само в продължение на две години променя изцяло облика си, играейки важна роля не само в българския футбол, но вече и на европейската сцена.

Безспорно голямото синьо завръщане е класическата победа срещу хърватския гранд Хайдук (Сплит) пред препълнените трибуни на стадион "Георги Аспарухов". Сините запалянковци започват да мечтаят за нови победи, но срещата с големия Ювентус, завършила 1:3, ги връща бързо-бързо на земята. Равенството в Торино обаче дава нови поводи за радост и надежда. В тима се налагат имена като Димитър Иванков, Георги Иванов, Александър Александров, Серж Йофу, Станимир Стоилов и Асен Николов.
На два пъти съдбата обръща гръб на сините в борбата за влизане в европейската Шампионска лига, пращайки срещу Левски турските Бешикташ и Галатасарай.

От Истанбул започва и голямото завръщане на сините фенове по европейските терени. Поради обясними причини повечето от тях не можеха да пътуват зад граница, но след падането на комунистическия режим привържениците на Леавски могат да подкрепят своите любимци навсякъде в Европа и света.
За трета поредна година само гол не стига на Левски да прескочи квалификациите за влизане в Шампионската лига, като този път препятствието е реномираният бивш носител на Купата на носителите на национални купи Динамо (Киев). Все пак през тези години сините изиграват доста важни и престижни мачове срещу Брьондби от Дания, Щурм (Грац), Славия (Прага), Челси и Ливърпул от Англия.

След Петрович на кормилото на тима се появява за кратко Димитър Димитров-Херо, под чието ръководство тимът печели нова титла и купа на страната. За броени месеци на “Герена” акостира и Владимир Федотов, за да се появи след него отново Люпко Петрович. И както може да се очаква, титлата отново е синя. В отбора се утвърждават Елин Топузаков, Димитър Телкийски, Илиан Стоянов, Миодраг Пантелич, Саша Симонович, Георги Чиликов, Георги Петков.
Честите смени на треньорите - Люпко, Херо, Федотов, Георги Тодоров, Абрамчик, Муслин и Георги Василев, не дават положителни резултати и най-големите успехи в този период са една титла и две национални купи.

През 2004 г. ръководството на тима реши да въведе редица промени. В Левски се върна като старши треньор бившият футболист на сините Станимир Стоилов. Бяха освободени редица опитни играчи, други - продадени, а на тяхно място дойдоха младите таланти от школата на клуба - Домовчийски, Ники Михайлов, Лъчо Балтанов, Живко Миланов, Ники Димитров, Мариян Огнянов, екзотичните перли Лусио Вагнер и Ричард Еромоигбе, французинът Седрик Бардон и хърватският бранител Игор Томашич. В отбора се завърнаха блудният син Христо Йовов и неостаряващият Даниел Боримиров и като че ли оттам започна всичко хубаво. Защо лиω Попитайте Оксер, Марсилия, Артмедия и Удинезе, те знаят най-добре. За пети път в историята на клуба левскарите стигат до четвъртфинал в евротурнир, а сините фенове заляха Стария континент. При този исторически поход в Европа спечелването на титлата през 2006 г. в България бе най-нормалното нещо, което можеше да се случи в дните преди световното първенство в Германия.



Стадион


* Капацитет: 29 200 седящи места
* Разпределение на местата: 4 сектора, 26 блока, 3 официални ложи, 12 входа
* Журналистическа ложа: 130 места
* Размери на терена: 105 m x 68 m
* Осветление: 1500 лукса


Стадион „Георги Аспарухов“ е третият в историята стадион на футболен клуб Левски (София). В периода 1936-1949 отборът играе на собствен стадион, наречен игрище "Левски" (намиращо се върху част от територията на днешния Национален стадион "Васил Левски"). След започването на строежа на новия национален стадион, отборът временно играе на стадион Юнак. През 1952 г. на отбора е отпуснато ново игрище в софийския квартал Иван Вазов (днешен Плувен комплекс „Спартак“).

След ново „спортно райониране“ на София, на Левски е отпуснат нов терен за строеж на стадион в кв. Герена на V столичен район (днешен район Подуяне). През 1960 г. клубът официално започва строеж на третия си стадион. Проектът е дело на арх. Лазар Парашкеванов и се реализира в продължение на три години. Официално стадион „Левски“, популярен просто като „Герена“ (от тогавашното име на квартала, в който е построен), е открит на 10 март 1963 г. с шампионатния мач Левски - Спартак (Плевен), завършил при резултат 4:0. Стадионът е с тревист терен и има размери 110х80 m, около него има изградена лекоатлетическа писта, а на трибуните има пейки за 38 000 седящи места. Западната трибуна е покрита с козирка.

Тук Левски изиграва и първия си мач от Европейските клубни турнири - победата с 6:0 над шведския Юргорден в 1/16 финал за Купата на европейските шампиони на 3 октомври 1965 г.

Реконструкциите в или около стадиона започват през 1969 г. след обединението на спортните клубове Левски и Спартак (София). Тогава на територията около стадиона са изградени зали и съоръжения за други спортове - спортна и художествена гимнастика, бокс, вдигане на тежести, волейбол и др. Освен това спортният комплекс „Левски“ е оборудван и с четири тренировъчни терена с тревно покритие.

През 1986 година на стадиона е поставено светлинно табло, а около него са издигнати четири кули с електрическо осветление.

От 1990 година стадионът е прекръстен на името на легендарния футболист Георги Аспарухов, загинал трагично през 1971 г. при автомобилна катастрофа. Днес пред входа на западната трибуна на стадиона е издигнат паметник в негова чест.

В периода 1992-1998 г. стадионът е затворен за ремонт за привеждане на съоръжението според изискванията на УЕФА за провеждане на международни мачове. Отборът играе домакинските си мачове на Националния стадион. Поради финансови причини и тежката икономическа криза в България, за периода 1993-1997 година ремонтните работи са почти замразени. Промяната настъпва през 1998 година, когато е създаден фонд "Стадион Георги Аспарухов" и хиляди привърженици даряват средства и се включват с доброволчески труд в ремонтните работи. Новоремонтираният стадион "Георги Аспарухов" е открит на 5 май 1999 г. когато на него се провежда решаващият за титлата шампионатен мач на Левски срещу Литекс, който завършва 0:0. Размерите на терена за увеличени за сметка на премахването на лекоатлетическата писта. След поставянето на седалки с облекалки на трибуните, те вече побират 29 980 души.

Последната голяма реконструкция на стадиона започва на 21 юни 2006 г. когато е взривено старото информационно табло. На негово място е поставено ново в рамка с формата на буквата „Л“. В края на 2007 г. е подменено напълно тревното покритие на терена. Изградени са нови дренажни и отоплителни системи.

Успехите на Левски :


Шампион на България (26 пъти): 1933, 1937, 1942, 1946, 1947, 1949, 1950, 1953, 1965, 1968, 1970, 1974, 1977, 1979, 1984, 1985, 1988, 1993, 1994, 1995, 2000, 2001, 2002, 2006, 2007, 2009


Национална купа - Носител (26 пъти - рекорд):
1942, 1946, 1947, 1949, 1950, 1956, 1957, 1959, 1967, 1970, 1971, 1976, 1977, 1979, 1982, 1984, 1986, 1991, 1992, 1994, 1998, 2000, 2002, 2003, 2005, 2007

Суперкупа на България-Носител (3 пъти): 2005, 2007,2009

* Купа на Съветската армия (когато вече не е национална купа)

Носител (3 пъти): 1984, 1987, 1988

* Купа Улпия Сердика

Носител (4 пъти): 1926, 1930, 1931, 1932

* Европейски клубни турнири

Купа на Носителите на Купи (1/4-финал - 3 пъти): 1970, 1977, 1987

Купа на УЕФА (1/4-финал - 2 пъти): 1976, 2006

Шампионска лига (класиране в групите - 1 път): 2007

Исторически резултати

* Левски 6-3 ЦСКА (София), 15.07.1962, "А" ПФГ
* Левски 7-2 ЦСКА (София), 17.11.1968, "А" ПФГ
* Левски 2-1 Дуисбург, 05.11.1975, Купа на УЕФА
* Левски 2-1 Аякс (5:3 след дузпи), 10.12.1975, Купа на УЕФА
* Левски 5-4 Барселона, 17.03.1976, Купа на УЕФА
* Левски 12-2 Рейпас Лахти, 16.09.1976, КНК (рекордна победа в евротурнирите)
* Левски 2-0 Боавища, 03.11.1976, КЕШ
* Левски 2-1 Атлетико Мадрид, 02.03.1977, КЕШ
* Левски 1-0 Щутгарт, 28.09.1983, Купа на УЕФА
* Левски 2-1 Рейнджърс, 29.09.1993, КЕШ
* Левски 7-1 ЦСКА (София), 23.09.1994, "А" ПФГ
* Левски 5-0 ЦСКА (София), 13.05.1998, Купа на България - финал
* Левски 1-0 Оксер, 29.09.2005, Купа на УЕФА
* Левски 1-0 Олимпик Марсилия, 01.12.2005, Купа на УЕФА
* Левски 2-1 Удинезе, 16.03.2006, Купа на УЕФА
* Левски 2-0 Киево, 09.08.2006, Шампионска лига
* Левски 10-0 ПСФК Черноморец Бургас (София), 03.03.2007, "А" ПФГ (рекордна победа за Левски в "А" ПФГ)


Имена и емблеми

Първата клубна емблема е изработена през 1922 г. по проект на Минчо Качулев. Тя представлява квадрат със син фон, в който е изписана стилизирано буквата „Л“. Вътрешното пространство на буквата е запълнено вертикално по равно в жълто и червено. По-късно в горните два ъгъла на квадрата са изписани буквите „С“ (спортен) и „К“ (клуб), над долната страна на квадрата е изписано „София“. Тази емблема е валидна за клуба до 1949 г., когато той е преименуван на Динамо.

В периода 1949-1956 г. емблемата на клуба е неправилен шестоъгълник, запълнен вертикално с червен, бял, син и жълт цвят и ръкописно изписана буква „Д“ с червена петолъчка над нея и надпис „София“ в подножието.

От 1957 до 1968 г. е въстановен първоначалният вариант на емблемата, но вместо буквите „С“ и „К“, са вписани „Ф“ (физкултурно) и „Д“ (дружество).

След обединението със Спартак (София) през 1969 г. емблемата на клуба вече е щит в бяло и синьо, с хоризонтална червена лента отгоре. В щита са вписани буквите „Л“ и „С“, абривиетура на новото име Левски-Спартак. Тази емблема клубът носи до 1985 г., когато е преименуван на Витоша. Новата емблема е във вид на стилизирана буква „В“ с вписана футболна топка в горната извивка на буквата, оцветена в синьо и бяло.

През януари 1990 г. клубът възстановява оригиналното си име и първоначалната си емблема, като буквите „С“ и „К“ в горните ъгли на синия квадрат са заменени с „Ф“ (футболен) и „К“ (клуб). Заради съдебни проблеми със собствеността на правата върху историческата емблема клубът я променя през 1998 г.[11] Новата представлява щит, изцяло в син цвят. В центъра му е изписана буква „Л“, а под нея годината на основаване - 1914. Върху купола на щита има надпис ПФК Левски. След като печели делото за правата върху историческата емблема през 2006 г., клубът решава да използва двете различни емблеми едновременно.

Предлагам темата да се заключи и да няма никакви мнения в него,освен основното

OK

Извинявам се,че отключих темата,но трябва да сложим и устава при създаването на "ЛЕВСКИ"