Честит Трети Март приятели, Нека всички сме горди българи и уважаваме своята Родина, за свободата на която са загинали много хора, не само българи.
На Трети Март нашите любимци са не Матс Хумелс, Щефан Кунц, Рибери или Сеск Фабрегас, а Васил Левски, Тодор Каблешков, Георги Бенковски, Христо Ботев, както и много други истински Герои!
Трети Март ме провокира да пусна и една по-различна „футболна” тема. Дори след близо 20 годишно футболно съперничество между България и Белорус, може би някои от вас все още не знаят името на най-популярният белорусин в географските ширини на Балканите. Европа отдавна е забравила чутовните футболни битки с двуцифрени резултати срещу Белщчина или Локомотив Витебск. Колосът на тракторния завод за електроника от град Борисов дори не е толкова интересен, когато става въпрос за Титана на Руско-Турската Освободителна Война от1877/78 –
генерал Йосиф Гурко!
Йосиф Гурко е роден на 28 юли 1828 г. в с. Бурнейко (Русия). Семейството е на потомствен дворянин от беларуски произход. Ориентира се към военна кариера. Завършва Императорския Пажески корпус (1846) и постъпва на служба като корнет в Гвардейския Хусарски полк. Капитан (1857). Завършва курсовете на Генералния щаб. Адютант на император Александър II (Русия) (1860) и полковник (1861).
Командир на IV-и Хусарски Мариуполски полк (1866). Повишен в звание генерал-майор и член на императорската свита (1870). Командир на Гренадирски полк, а от 1873 г. на бригада от II-а Гвардейска Кавалерийска дивизия. Участва в боевете при Белбек по време на Кримската война, освобождаването на руските селяни от крепостна зависимост (1862-1866) и потушаването на Варшавското въстание (1863). Повишен е във военно звание генерал-лейтенант и назначен за командир на II-а Гвардейска Кавалерийска дивизия (1876).
Участие в Руско-турската война (1877-1878) Йосиф Гурко се отличава със службата си по време на Руско-турската война (1877-1878). Командир на Предния отряд на Руската армия на Балканския полуостров. В неговия състав е и Българското опълчение. В първите дни на войната превзема гр. Велико Търново. Установява контрол над проходите в средната част на Стара планина във взаимодействие с Габровския отряд (командир генерал-майор Валериан Дерожински). Превзема Шипченския проход и гр. Стара Загора, предизвиквайки паника в Цариград. След прехвърлянето на османски подкрепления в Южна България (Централна османска ормия, командир Сюлейман паша) и последвалите боеве при гр. Нова Загора , с. Джуранли (дн. Калитиново) и гр. Стара Загора отстъпва на Шипченския проход в Стара планина.
През м. октомври 1877 г. е назначен за командир на Кавалерийския корпус. Превзема с. Горни Дъбник и с. Телиш, с което се прекъсват снабдителните линии на обсадената в гр. Плевен Западна османска армия на Осман паша и се затваря блокадния пръстен.
Назначен за командир на Западния Руски отряд. Отхвърля Орханийската османска армия от Орханийското поле. Преминава Стара планина в сурови зимни условия. Частите на отряда превземат гр. София и гр. Пазарджик. Нанася последно поражение на Сюлейман паша в битката при Пловдив и превзема гр. Одрин, с което практически е сложен край на войната.
След войната След Руско-турската война Йосиф Гурко е провъзгласен за граф и получава множество отличия. Генерал от кавалерията (1878). През 1879-1880 г. е губернатор на Санкт Петербург. Временен губернатор на Одеса и командващ войските на Одеския военен окръг (1882-1883). От 1883 до 1894 г. е генерал-губернатор на Варшава, където провежда политиката на насилствена русификация на император Александър III. Генерал-адютант (1884). През 1894 г. е повишен в най-висшето военно звание, генерал-фелдмаршал. Член на Държавния съвет.
Умира в семейното си имение Сахарово (днес в рамките на г. Твер, побратим на Велико Търново). Тук има музей в негова чест. Погребан е в семейната гробница в църквата Св. Серафим Волоцки, кв. Сахарово, Твер. Улица в София, Велико Търново и Ихтиман е наименувана „Генерал Гурко“.
Проходът Шипка в Стара Планина е страгетическата точка в Руско-Турската Освободителна Война 1877/78. Близо 150 000 армия на Османската Империя остава блокирана и не може да се включи в епичните битки при Свищов и Плевен. Само 1000 български опълченци успяват героично да удържат прохода в продължение на три дни от 9до 11 август 1877. На 11 август на помощ на опълченците се включват и части на Орловския полк и Брянския полк. Макар и едва 7 500, войните на генерал-майор Николай Столетов успяват да смачкат съпротивата на многократно превишаващия ги враг до придвижването на генерал Гурко с основните части на Руската Армия.
Честит празник на всички Българи и извънземни 
